Волята на Украйна да се съпротивлява е силна, но и стремежът на Кремъл да завладее страната е силен. Какво да правим оттук нататък?
Обръщението на руския външен министър към Украйна беше същевременно и огромна заплаха. „Въпросът е много прост: изпълнете исканията на Москва за ваше собствено добро", заяви Сергей Лавров пред руската информационна агенция ТАСС в интервю, публикувано в нощта срещу вторник. „В противен случай въпросът ще бъде решен от руската армия“.
По този начин Лавров повтори старите си познати искания: признаване на окупираните територии, които съставляват около една пета от територията на Украйна. И „демилитаризацията" на останалата част от Украйна.
Украинският президент също обрисува ситуацията като ожесточена, безизходна война. „Окупаторите използват всички средства, с които разполагат, а те са значителни, за да постигнат какъвто и да било напредък", заяви Володимир Зеленски в последното си видеопослание.
Десет месеца война опустошиха цели райони на Украйна. Разрушените градове на изток са скелети от руини, а полетата на километри от тях приличат на кратерни пейзажи. Десетки хиляди войници са загинали и от двете страни.
Руските ракети разпространяват смъртта и разрушенията и далеч отвъд фронта. Икономиката е застрашена от колапс; посред зима в Украйна продължават да се нарушават доставките на електроенергия, вода и топлинна енергия. В последното си видеообръщение Зеленски заяви, че почти девет милиона души са останали без електричество.
Но волята за съпротива на украинците остава несломима. Техните въоръжени сили успяват да направят това, което едва ли някой е смятал за възможно в началото на войната: да се противопоставят на руското превъзходство и да отблъснат нашествениците.
Но и руснаците не се отказват; след частичната мобилизация в края на септември те хвърлят нови сили на фронта. Военното ръководство продължава да се надява на пробив при Бахмут - бомбардиран град в Донбас, който все още се държи от украинците. Украинското правителство очаква руската армия да започне нова офанзива, вероятно още през януари.
Дали това ще бъде последен отпор, преди изтощението да принуди двете страни да седнат на масата за преговори? Има ли изобщо надежда за украинска победа? Или в крайна сметка Русия ще триумфира?
Отговорът на тези въпроси зависи от няколко фактора. Германският икономически всекидневник Handebsblatt обобщава шест особено важни въпроса за изхода от войната.
1. Кой пръв ще изчерпи запасите си?
Интензивността на сраженията надхвърля всичко, което Европа е виждала след края на Втората световна война. Според оценки на американското правителство руската артилерия изстрелва по 20 000 снаряда на ден, което е много повече, отколкото може да замени.
„Нашето впечатление е, че те не са в състояние да произвеждат на вътрешния пазар това, което консумират в момента", заяви наскоро директорът на разузнаването на САЩ Аврил Хейнс. Това се дължи и на факта, че руската оръжейна индустрия все по-силно усеща санкциите на Запада. Армията е принудена да използва остарели боеприпаси от съветската епоха и да внася патрони от Северна Корея.
От известно време доставките за Украйна са на привършване. Поради това въоръжените сили на страната трябва да бъдат много по-икономични в артилерийските двубои, като според източници от Пентагона изстрелват около 4000 снаряда дневно. Украйна обаче използва все повече западни гаубици и ракетни установки, които са много по-точни от руските оръжия.
Но и тук има проблеми: В Европа производствените мощности за боеприпаси са ограничени, а запасите на американците са на изчерпване. Ето защо съществена част от новия американски пакет за помощ е осигуряването на доставки.
„Подготвяме се за доста драматично увеличение на производството на конвенционални артилерийски боеприпаси за период от три години", подчертава Дъг Буш, министър на отбраната, отговарящ за снабдяването. Ако американците запазят доставките си, предимството при боеприпасите вероятно постепенно ще се измести към Украйна.
2. Доколко Америка ще продължи да участва?
Централен фактор за по-нататъшния ход на войната е американската вътрешна политика - а тя трудно може да бъде прогнозирана. Подкрепата на правителството за Украйна не подлежи на съмнение. Когато украинският президент Володимир Зеленски споменава пред Конгреса съпротивителния дух на страната си, той получава бурни овации.
Но през януари опозиционните републиканци поемат мнозинството в Камарата на представителите. Това затруднява изготвянето на допълнителни пакети за помощ. Националистическото крило на републиканците открито разкритикува скъпите доставки на оръжие; депутати като Лорън Бобърт и Тейлър Грийн не се трогнаха от речта на Зеленски и демонстративно останаха на местата си.
И дори от умерената част на партията се чуват призиви за по-голяма отговорност на европейците. Републиканците критикуват президента на САЩ Джо Байдън, че е позволил на Европа да се скрие зад САЩ и да допринесе значително по-малко за военната подкрепа на Киев. Кевин Маккарти, лидер на републиканците в Камарата на представителите, предупреждава, че в бъдеще няма да има повече „празен чек" за Украйна.
Не е изключено завръщането на Доналд Тръмп, който никога не е крил симпатиите си към руския президент Владимир Путин. Със сигурност бившият президент има конкуренция в собствения си лагер, например от страна на Рон ДеСантис, губернатора на Флорида. Но част от републиканската база остава вярна на Тръмп.
3. Сигурни ли са енергийните доставки в Европа?
Енергийната сигурност, от друга страна, е от решаващо значение за устойчивостта на европейците. Ако руският природен газ, който тече на запад по тръбопроводите, може да бъде заменен с втечнен газ от Норвегия, САЩ и Близкия изток, никоя страна от ЕС в скоро време вероятно няма да постави под въпрос подкрепата за Украйна. Ако обаче има недостиг, може да се стигне до ефекта на доминото и подкрепата за Украйна да се срине.
Европейската комисия очаква доставките на газ да бъдат сигурни тази зима. Брюкселският орган обаче е притеснен за предстоящата година. Руската държавна компания „Газпром" намали драстично доставките си за Европа. Ако Русия спре и останалата част от доставките на газ и в същото време търсенето на газ в Китай отново се увеличи, през 2023 г. ЕС ще бъде изправен пред недостиг на газ в размер на 27 милиарда кубически метра, предупреждава Международната агенция по енергетика IEA. Това съответства на около една трета от годишното потребление на природен газ в Германия.
Втечненият петролен газ ще може да запълни само част от този недостиг на доставки; потреблението също ще трябва да намалее, а разширяването на възобновяемите енергийни източници ще трябва да се ускори. Германското правителство е изправено пред въпроса дали да се придържа към отказа от ядрена енергия въпреки риска от недостиг.
4. Какво става с морала на Украйна?
„Трябва да направим всичко възможно, за да оцелеем тази зима, независимо колко е трудна", каза Зеленски в началото на декември. Думите му са насочени не само към военнослужещите и жените на фронтовата линия, но преди всичко към населението. Напоследък Русия насочва атаките си главно срещу гражданската инфраструктура, като въздушните удари засягат доставките на вода и електричество.
„На всички вече е ясно, че руската стратегия е да се оставят цивилните да замръзнат до смърт, нали?", коментира наскоро руските атаки Карло Масала, професор по международна политика в Университета на германските въоръжени сили. Големите проблеми със снабдяването, които сега възникват за цивилното население, вероятно ще поставят безпрецедентни предизвикателства пред обществото.
Засега обаче моралният дух на украинците остава несломим, което според наблюдатели и военни експерти има една основна причина: Украинските цивилни граждани и въоръжените сили се сражават за страната си с пълна убеденост - за разлика от руските войници, които често не знаят защо всъщност са изпратени на война. За това свидетелстват например сведенията за дезертирали войници, но също и документите, оставени от руската армия в Харковска област.
